Някъде там –
след последните есенни влакове,
които оставиха на перона
шепа жълта тъга,
душата се опитва да си припомни
белите макове
в пролетните ливади –
щастлива проекция на снега…
Утре тя ще ги разпознае
съвсем безпогрешно
върху ризата на един пътник
с еднопосочен билет
и съвсем случайно
ще го покани на среща –
на чашка кафе в чакалнята
и порция сладолед…
Ще се смеят двамата
над миниатюрните захарни преспи,
които, почти като истински,
в дланите им ще се топят…
И ще запеят коледните звънчета
пролетни песни,
които само те, двамата,
ще чуят и ще разберат…
Весела Димова
01.12.2020 г.
Някъде там –
след последните есенни влакове,
които оставиха на перона
шепа жълта тъга,
душата се опитва да си припомни
белите макове
в пролетните ливади –
щастлива проекция на снега…
Утре тя ще ги разпознае
съвсем безпогрешно
върху ризата на един пътник
с еднопосочен билет
и съвсем случайно
ще го покани на среща –
на чашка кафе в чакалнята
и порция сладолед…
Ще се смеят двамата
над миниатюрните захарни преспи,
които, почти като истински,
в дланите им ще се топят…
И ще запеят коледните звънчета
пролетни песни,
които само те, двамата,
ще чуят и ще разберат…
