Това ли беше?
Нима си тръгваш?
Ах, как раняваш моята душа!

Да сътвориш очаквах светлината,
топлината и прохладата в гората,
песента на птиците в нощта,
уюта от докосване с ръка
и още куп жадувани от мен неща.

Изплъзваш се...
Но признавам - сбъдна и мечти,
бленувани от мен в студени дни.

Връх вече трети покорих,
с длани аромата на мравуняка попих,
розово лугата ме приласка,
летях със нови колела.

Остана нощувка в къща с двора до река.
На остров да сънувам - огрян от лунна светлина,
прегръдка нежна във море,
целувка под дъжда във брезова гора.

Да, аз всичко имам и ти благодаря!
Ти радости ми причини,
и страховете мои затвърди.

Създадох спомени, но и тъга открих,
а трябва и да мога да забравям...

О, Август, месец тъй красив!
Ще те запомня с твоята синева
на морска шир и небеса.
Помни ме и догодина потърси ме,
с мечтите ми горещи пак сбъдни ме!