BG
Лицензът е копиран в клипборда
Ако свалянето не започне автоматично натиснете тук.
За повече информация относно използването на снимките и Creative Commons лицензиите вижте CC инфо страница.
ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА Аз мога и сама да си мълча и не е нужно да сме двама. Макар че тежка става вечерта, когато другия го няма. Превърна ли се в крехък силует и с шал загърне ли ме мракът, на прага – зная – някъде отпред раздялата припряно чака. Коя ли думичка ще ни спаси? И смелост кой ли ще намери? Заплита вятър синкави коси в липата с грейнали фенери. Ще го люлее дълго – до зори! – дървото с дъхавите длани. Докато в мене всичко преболи и те помоля да останеш. Валентина Йотова
Няма предложени.
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
