Свила съм се в себе си бездумна
като паднало перо от петица
Спаска Гацева
Толкова пъти
започваш живота си отначало,
толкова пъти
превръщаш сълзите си в песен…
Така се омесиха
черното, шареното и бялото,
че вече не знаеш
кога е пролет и кога – есен…
Че вече не знаеш
това ли е краят на пътя,
или някъде тук
свива мъничка горска пътека,
по която ще срещнеш
между вековните смърчове
побелелия вълк –
по-добър и по-благ от човека…
Весела Димова
13.06.2020 г.
Свила съм се в себе си бездумна
като паднало перо от петица
Спаска Гацева
Толкова пъти
започваш живота си отначало,
толкова пъти
превръщаш сълзите си в песен…
Така се омесиха
черното, шареното и бялото,
че вече не знаеш
кога е пролет и кога – есен…
Че вече не знаеш
това ли е краят на пътя,
или някъде тук
свива мъничка горска пътека,
по която ще срещнеш
между вековните смърчове
побелелия вълк –
по-добър и по-благ от човека…
