Качвала съм тази снимка и преди, макар и с различна обработка. Надявам се, че няма да ми се сърдите, че го правя отново - толкова актуално ми звучи сега.

По време на изолацията често се сещах за едни деца, на които им се налага да са изолирани. Но не за две седмици, а за месеци, често години. Във време, в което всички други са на училище, на тренировка, на рожден ден, да играят с приятели, на лагер, на гости, да карат колелета в парка... Ще се огранича до нещата, които не им е позволено за правят, докато на всички други им е. Ще ви спестя ужаса, през който минаваха децата, а и родителите им.

Това е Али. На 9 години. Прекарахме много време заедно в болницата. Али имаше левкемия. Нито веднъж не го чух да се оплаква. Той правеше това, което трябва. Беше в болницата с баба си, защото майка му току-що беше родила сестричка на Али и трябваше да се грижи за бебето.

Днес Али е жив и здрав. Надявам се, и занапред.