С напредването на деня, усещам как сенките пред укритието стават все по дълги и слънцето се извърта към посоката на залеза. Усещам, че светлината става все по-добра. Навън няма нито една животинка, птиците са сити и са се покрили по гнездата си. Тъкмо в момента в който вече съм отписал оставащата част на деня и се унасям в дрямка лисицата се появява отново. Затявам дъх и не мърдам. Едва отмествам фотоапарата и го насочвам към нея. Хитрушаната се прокрадва около останките от трупа, оглежда много внимателно около себе си, но явно отново има нещо съмнително. Точно в момента преди да офейка някаква пеперуда и привлича вниманието и тогава решавам, че е дошъл момента – изстрелвам 10 кадъра за секунда към нея, след което разбира се ѝ виждам опашката в близките храсти.

Още снимки от серията - http://ivanmiladinov.com/blog/rodopi-madzarovo/