Докато те рисувам с пръсти
върху замъгленото стъкло
на залеза
слънцето превръща силуета ти
в блестящи капчици тъга
и те изтичат
дълбоко в корените
на тревите
до следващото ми сънуване
в което сухите реки
прииждат неочаквано
а сухите очи
навътре плачат...
В. Димова
Докато те рисувам с пръсти
върху замъгленото стъкло
на залеза
слънцето превръща силуета ти
в блестящи капчици тъга
и те изтичат
дълбоко в корените
на тревите
до следващото ми сънуване
в което сухите реки
прииждат неочаквано
а сухите очи
навътре плачат...