Тъй като нощната фотографията ми е хоби, свързана е с очакване на подходящи атмосферни условия и лишения от сън, то съвсем нормално тя не е нещо, което да можеш да практикуваш всеки ден. Затова планирането е особено важно в моите очи и не оставям нищо на случайността. Научих се за толкова години да предвиждам доста от нещата, които могат да се объркат но идва вечер като тази, която ти разказва играта.

Самата снимка си я имам в главата от доста време. Когато атмосферните условия позволиха запалих и след малко под 3 часа бях в Родопите. Имах време да се настаня и подготвя без излишно бързане. Пуснах си тракера, калибрирах го според полярната звезда, направих няколко тестови снимки и започнах същинската панорама. Трябваше да обхвана цялата своеобразна лагуна, в която бях и знаех предвид, че ще използвам тракера, че това ще отнеме между 1.5 до 2.5 часа. Започнах с първия ред на небето - а то едно перфектно, красиво с леки зеленикави линии от възбудените кислородни атоми в атмосферата (т.нар. air glow). Минавам на следващият ред и "О, ужас!" - ефирното ми небе прилича на гоблин позеленял от яд. Експлозия от air glow който не знам как ще свързвам като тоналност с долния ред, но смело продължавам напред. Трети ред започвам и насредата забелязвам нещо странно - звездите изчезват от снимката ми, а тя самата седи една матова. Пускам челника - няма мъгла. Поглеждам обектива...ето я мъглата. Цялата предна леща е мат и мармалад. Започвам да обдухвам като ненормален с ясната представа, че третия ред трябва да го снимам наново. 1 час по-късно започвам ред номер четири. Няколко снимки в него забелязвам нещо странно в звездите си. Приближавам за да огледам и "О, ужас! х 2" - калибровката на тракера за толкова време се е загубила и трябва наново да го настройвам и да изснимам 4 ред отначало. Приключвам с четвърти ред и изключвам тракера, знам, че трябва да побързам вече, защото закъснявам като цяло във времето с всички спънки, но съм спокоен защото вече няма какво да се обърка. Съдбата в този момент казва "Подръж ми бирата, мило момче :)". Първи ред от водата - отраженията перфектни, няма Млечен път. Втори ред от водата - отраженията перфектни, няма млечен път. Вече съм отчаян защото знам, че третия ред е само от трева. Заради времето, което загубих Млчения път се беше вдигнал толкова високо, че вече не му се виждаше отражението от моята позиция. Еми има и такива вечери. Каква е поуката - поуката е, че не може да си прекалено подготвен и понякога нещата се случват без да взимат под внимание твоите планове :)

Небе: 40 снимки на 50mm, ISO 1600, f/2.0 и 120 секунди експозиция с Nikon D750 + Sigma 50mm Art върху Sky-watcher Star Adventrer

Земя: 30 снимки на 50mm, ISO 3200, f/2.8 и 60 секунди експозиция с Nikon D750 + Sigma 50mm Art