Една от любимите ми истории. Тръгнахме от ЦПШ трима фотографи с идеята да направим кръгов маршрут през Страшното езеро и две нощувки там и после по билото на Купените към заслон Бак. Времето обаче ни промени плановете. Още по пътя към хижа Мальовица, запръска дъжд а грамотевиците и те не закъсняха. Влезнахме в хижата да изчакаме да премине, но това чакане премина в няколко часа. За мен вече беше ясно, че плана трябва да се промени. Мислих същото нещо по обратния ред да се направи. Тъй като знаех, че Бак е близо от хижата и би трябвало за час и малко да се стигне. Никога не бях ходил там и най-вече исках да отида заради гледката към Мальовица. Споделих им плана на колегите, но май не бяха много ентусиазирани. Дойде момента в който всичко утихна навън.Излезнах да видя какво се случва и към върха даже небето синееше на моменти, но и облаци си имаше. имаше може би окло два часа до залез.
Върнах се вътре в столовата да им кажа и на другите и да тръгваме нагоре към Бак. Както бях предусетил не бяха много ентусиазирани и искаха да останат в хижата. Аз обаче не бях фен на идеята, исках да си следвам плана и да снимам на някво място на което не съм бил. Не, че съм имал снимки от хижата по залез, но предпочитах да избера по малкото клише.

Подготвих се тръгване, опитаха се да ме накарат да остана и на сутринта да тръгнем заедно, но аз си бях твърд. На Втора тераса обаче планината затвърди, че всичко може да се промени много бързо. от това спокойно състояние в което тръгнах, над Мальовица всичко притъмня и облаците добиха черно оловен цвят. Хванах пътеката наляво към Бак без да се мотая много. Бях доволен, че не се изкуших да остана долу а не беше много трудно.
Докато си мислих това,се разнесе един силен тътен идващ от Мальовица. Вече съжалих за мисълта си която имах преди малко.Всичко толкова бързо се ускори, че не вярвах на очите си. Чернилката в небето беше над мен а псрещу мен от пътеката се спускаше мъгла. Също не закъсня момента в който започнах да се... за това, че се набих в тия шамари. Започна да гърми и трещи много сериозно. Толкова силно гърмеше, имах усещането, че войната се развива над главата ми.
Не знаех колко ми остава и докъде съм по пътя, освен това се притеснявах и дали ще успея да видя заслона или мога да мина покрай него и да го пропусна. Имах сериозно притеснения за живота си, защото се чувствах като мишена на гръмотевиците. Опитах да тичам по склона на горе, ако може да се нарече тичане това. В раницата имах и палатка, спален чувал шалте , храна за три дена, газ, котлон. Та си тежеше над 20кг...
В един момент просто останах без въздух и нямах сила. Спрях на едно разклонение на пътеката до една висока скала. Казах си това е, квото е писано. Глътнах малко въздух и успокоих малко дишането и продължих бавно нагоре. Продължаваше да гърми . След малко се изкачих на едно по равно място където видях стрелка на земята която пишеше Бак наляво. Това ми даде лека Надежда. Няколко крачки след това започна да изпъква от мъглата нещо като постройка. Радостта беше не описуема. Влезнах вътре и с огромна радост се установих там.
Заслончето ми изглеждаше много приятно , състоеше се от малко предверие ,след него врата във вляво и влизаш в основното помещение, където има маса с пейка, голям прозорец и малък, и двуетажни нарове.
След като се успокоих малко и починах, реших да видя какво се случва навън. дъжда беше спрял , както и гръмотевиците. Мъглата се беше изчистила и поне видях къде съм. Беше красиво въпреки сивата гледка. Погледнах към хоризонта където имаше една лека черта небе която отделяше облачното небе. Там трябваше да бъде и залеза на слънцето. Влезнах вътре да взема апарата да направя някоя друга снимка, че не се знаеше дали ще имам възможност за снимки. Когато се върнах тази черта беше станала малко по голяма и слънцето се беше появило от там. Засмях се на шегата в главата ми, че даже и залез си имам и не съм съвсем без нищо.
Мислих, че с това ще приключи вечерта, но много малко след това се случи обрат. На такъв обрат не съм бил свидетел никога, до преди малко бягаш и се чудиш дали ще се спасиш и съжаляваш за избора си, а след това природата ти поднася за нагарда едно невероятно шоу което гледаш от първия ред. Светлината нахлу към заслона и огря всички върхове наоколо .Облаците от сиви започнаха да стават в най различни окраски. Накъдето и да се обърнеш виждаш различна гледка и светлина. Да снимаш ли, да гледаш ли, да викаш от радост ..Ако някои ме наблюдаваше отстрани... :D Слезнах малко надолу по поляната пред заслона за да хвана долината към хижа Мальовица. Няколко снимки и от тази гледна точка. Обръщам се да сменя позицията и това което виждам ме остава без думи.. Не знам как да опиша това което се зароди вътре в мен, букет от много емоции, благодарност, щастие, респект. Имах чувството, че това всичкото нещо е един личен подарък от планината към мен. Дъгата стана двойна след малко за да е пълна изненадата. За това реших да сложа това име на снимката. Защото когато е най-трудно, тогава идва светлината.