Тъгата не е непременно сълза…
Не е непременно пресен гроб,
еднопосочен билет,
празен портфейл
или куршум в цевта,
през която наднича окото на съдбата…
Тя може да е по-гъста от утайка
от горчиво кафе…
По-тежка от небето преди Ноевия потоп…
И по-тъмна от невидимото дъно
на пропаст, пълна с мълчание…
Тъгата понякога е докосване
на разнопосочни пътища…
Клетка с невидими стени…
Ореол от есенни листа…
Снежинка, разтопена върху дланта ти…
Капчица кръв, потекла от случайна
драскотина върху душата…
Тъгата не е непременно сълза…
Тя може да бъде стих, картина, песен
или обич – обречени на невъзможност…
В.Димова
2020 г.
Тъгата не е непременно сълза…
Не е непременно пресен гроб,
еднопосочен билет,
празен портфейл
или куршум в цевта,
през която наднича окото на съдбата…
Тя може да е по-гъста от утайка
от горчиво кафе…
По-тежка от небето преди Ноевия потоп…
И по-тъмна от невидимото дъно
на пропаст, пълна с мълчание…
Тъгата понякога е докосване
на разнопосочни пътища…
Клетка с невидими стени…
Ореол от есенни листа…
Снежинка, разтопена върху дланта ти…
Капчица кръв, потекла от случайна
драскотина върху душата…
Тъгата не е непременно сълза…
Тя може да бъде стих, картина, песен
или обич – обречени на невъзможност…