EN
License text have been copied to the clipboard
Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
КУЧЕШКА ПЕСЕН Понякога сънувам пролетта с едва наболи стръкчета иглика Забравил съм на колко съм лета. Не чувам вече. Ти ли ме извика? Сега съм уморен и ми се спи. Оставаш ли – да поиграем после? Бог пална свещ в смълчаните липи с най-нежния и ароматен восък. Различен си от всички и си мил, не ме подритна, като се умилквах, погàли ме с ръка и ме зави със чистата си беличка престилка. Разказвал бих ти много за гласа и думите, с които съм прогонван. Не знам защо ужили ме оса и ставам някак тих и безтегловен. Привиждат ми се толкова лица, от спомените почвам да се шашкам – преследван съм от глутница деца, раняван съм със бренеке и шашка. Но пак обичам тоя свят жесток, макар и любовта да не усещам. Щом мен ме има в тъжния живот, навярно някой наумил е нещо. Благодаря за всичко. Лека нощ. Не закъсняват звездните експреси. Лети ли сякаш вехтият ми кош? Оставям те с добро. Дай лапа. Рекси. Валентина Йотова
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.