Тя стъпва тихо по лъчите на слънцето.
Тя минава през залеза, спрял над града.
Тя отключва вратата на облака.
Тя се спуска обратно с дъжда.
Тя потича със капките сребърни.
Тя се плъзга по листата заспали.
Тя целува на струйки ръцете ти.
Тя със устни лицето ти гали .
Тя попива в пръстта и във мислите ти.
Тя носи тръпчив аромат на бадеми.
Тя не знае коя е. Но в огледалото
Тя безумно прилича на мене...
Caribiana
Тя стъпва тихо по лъчите на слънцето.
Тя минава през залеза, спрял над града.
Тя отключва вратата на облака.
Тя се спуска обратно с дъжда.
Тя потича със капките сребърни.
Тя се плъзга по листата заспали.
Тя целува на струйки ръцете ти.
Тя със устни лицето ти гали .
Тя попива в пръстта и във мислите ти.
Тя носи тръпчив аромат на бадеми.
Тя не знае коя е. Но в огледалото
Тя безумно прилича на мене...
Caribiana
