Срещата със Самад беше по време на разходката ни на закрития пазар в Техеран. Колоритният му външен вид веднага превлече окото. Изчаках да се прибилижи с визитника който така гордо размяташе и ЩРАК! Самад не само не се притесняваше да го снимат, а първото нещо което направи след като ни се представи на разваленият си английски (и моят не е по-добър) е да ни покани в магазина му на чай. След два отказа (както е прието в Иран) приехме и тръгнахме след него по малките и скрити (за туриста) улички на този пазар с размерите на не голям жилищен квартал. Не след дълго стигнахме една голяма желязна врата която водеше до вътрешен двор. Стълбище. Втори етаж и ей го на- офисът на Шахпасанд. С размери 4 на 6 метра отрупан с килими. Внук му ни сипа чай и се започна ... Започна се представянето на килими. Този персийски, онзи ръчно такан, а този(последният) е на повече от 150 години (!!!) Човекът освен, че е продавач на килими е и колекционер!