Вървиш
през есенните улици
потъваш
в цялото им зряло
щедро
и тъжно-приказно
великолепие
оставяш ги да те обсипят
с листа
като криле на пеперуди
и да те водят тихо
без да бързат
към сянката
на градския часовник
където времето
навярно се е скрило
като плашливо зайче
в храсталака
ще го намериш
и ще го погалиш
а то ще потрепери
под дланта ти
и няма
няма
няма да си спомняш
как дълго си го обвинявал
за всички
страшни белези
в душата си
от празните пространства
на нещата
които вече
няма да се върнат
Весела Димова
30.08.2019 г.
Вървиш
през есенните улици
потъваш
в цялото им зряло
щедро
и тъжно-приказно
великолепие
оставяш ги да те обсипят
с листа
като криле на пеперуди
и да те водят тихо
без да бързат
към сянката
на градския часовник
където времето
навярно се е скрило
като плашливо зайче
в храсталака
ще го намериш
и ще го погалиш
а то ще потрепери
под дланта ти
и няма
няма
няма да си спомняш
как дълго си го обвинявал
за всички
страшни белези
в душата си
от празните пространства
на нещата
които вече
няма да се върнат