Kато преди 2 години....Някъде около 01:00 ч. след полунощ. Църковният храм в едната част на гр. Шумен. Повечето хора се бяха разотишли, бяха останали, признавам, все смирени хора, мисля скромни, добри. Каквито и хора живеят по този край на България (освен ако нещо комерсиално, греховно не ги спохожда по-често). Имашедечица, имаше млади майки вероятно с болни дечица, имаше възрастни хора, имаше луди хора. Усмивки уви виждах основно по детските лица. За щастие, за разлика от някои софийски църкви, тук не чух някой да повиши тон на друг, да го смъмри или обиди. Българският народ е и щастлив, и изстрадал и това си проличава дори от едно служба в църквата, където могат да се видят много хора - силно вярващи, псевдо-вярващи а и вероятно невярващи, но просто дошли на църква в святата нощ. Но най-вече - хората бяха смирени, умислени , с вероятно много надежди за по-добър живот! Надявам се Господ да е с всеки от тях и да излекува болните, да закриля лудите, да дава усмивки и надежди и на другите. Шумен, България, това са все страхотни места, само трябва да сме малко по-щастливи, по-усмихнати и по-смирени, Последното липсва в изобилие днес....................