Kenny Ortega, режисьор на много от концертните турнета на МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН:
,,Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. По-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за хората и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... "
Kenny Ortega, режисьор на много от концертните турнета на МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН:
,,Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. По-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за хората и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... "
