Една човешка съдба.
Реших да видя и оставя снимка за спомен на жената.От селото ми казаха, че тя вече не живее в нейната къща и да я търся в старческия дом в гр. Трън.
Отидох, намерих я и дадох снимката. Жената от нейната стая не можа да повярва,че някой отива да види Милка. Тя няма близки и съответно никой не я посещава. Спомни си за мен и сините очи се напълниха със сълзи. В мен бушуваха едновременно чувства на радост и мъка.Абе...живот...
Една човешка съдба.
Реших да видя и оставя снимка за спомен на жената.От селото ми казаха, че тя вече не живее в нейната къща и да я търся в старческия дом в гр. Трън.
Отидох, намерих я и дадох снимката. Жената от нейната стая не можа да повярва,че някой отива да види Милка. Тя няма близки и съответно никой не я посещава. Спомни си за мен и сините очи се напълниха със сълзи. В мен бушуваха едновременно чувства на радост и мъка.Абе...живот...