Като видях сутрешната мъгла, не се удържах и излязох да снимам. Щраках по улицата, търсех нещо интересно, а хора почти нямаше. На едно крътовище срещнах млад мъж с камера, който ме попита: "И ти ли за ареста?". "Какъв арест?" - отговорих. "А, не си ли?!" Пожелахме си взаимно успех и намислих да се прибирам да видя има ли нещо на фокус, освен мъгла. Пък и струваше ли си щракането. Пътьом продължавах да снимам, където видя пътека между блоковете и докато се опитвах да фокусирам някакви сухи клечки в близкия план, срещу мене се зададе жена. Аз се възползвах, зарязах клечките и направих няколко кадъра, докато вървеше към мене. Преди да ме наближи съвсем, тръгнах пред нея, но се обърнах да видя този случаен модел и тогава забелязах огромната й туфа сплъстена коса, която бях взела за някакъв шал или яка. Каква ли е нейната история? Предполагам, че за да изглежда така една жена, трябва да има специална причина. Струва си да помисля как да се сближа с нея, ако това въобще е възможно.