"На върха на самотата на всеки мъж, се веят най-много женски скалпове"
***
Градът пак ни среща, разделя
на два тротоара различни,
в онези беззвучни недели.
Един ритуал на скитници.
И стъпките ни се разминават
в едно мълчаливо приличие,
сюжетът е страшно банален
в играта ни на безразличие.
Онези войни свършиха,
без кръв. И двамата паднахме.
И победените се прегърнахме,
а победителя – го ожалихме.
И есента пак дирижира
сюита за двама влюбени,
разбираш добрата причина
в теб да се блъсна зад ъгъла.
Не ми върви на умиране,
виж, на любов ми потръгна,
знам как да си стопля зимите -
мога да те рисувам в тъмното.
Градът пак ни среща съдбовно.
Най-сетне съдбата, не ние...
и с облекчение – невиновни,
съвсем живи умираме
Даниела Табакова
"На върха на самотата на всеки мъж, се веят най-много женски скалпове"
***
Градът пак ни среща, разделя
на два тротоара различни,
в онези беззвучни недели.
Един ритуал на скитници.
И стъпките ни се разминават
в едно мълчаливо приличие,
сюжетът е страшно банален
в играта ни на безразличие.
Онези войни свършиха,
без кръв. И двамата паднахме.
И победените се прегърнахме,
а победителя – го ожалихме.
И есента пак дирижира
сюита за двама влюбени,
разбираш добрата причина
в теб да се блъсна зад ъгъла.
Не ми върви на умиране,
виж, на любов ми потръгна,
знам как да си стопля зимите -
мога да те рисувам в тъмното.
Градът пак ни среща съдбовно.
Най-сетне съдбата, не ние...
и с облекчение – невиновни,
съвсем живи умираме
Даниела Табакова
Public edits
No edits suggested.
Снимки на sevenseconds
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.