На висок глас и със звънко звучащо "Намасте" те поздравяват - лек поклон с опрени една в друга длани, прибрани към гърдите. Това е начинът да поздравиш когото и да e в Непал. Тибетския му вариант е звучното "Таши делек". Децата виняги те поздравяват - няма значение дали ще е в града или планинските села, много често с усмивка на лицето, понякога и с любопитство към другия. Децата на Непал са толкова истински, искрени и дружелюбни! Почти винаги са облечени в дрипи, но цветни такива - мимичетата са винаги с обички. Въргалят се на групи из прахоляка наоколо и задължително със сополи по носленцета, винаги боси, но не по асфалта, а по прашните пътеки :) Бедни били казват! Хмм... аз това състояние го наричам щастие...истинско щастие!