Фотографията „Единично дърво, край криволичещият селски път.” в черно-бяло е изпълнена с провинциална носталгична емоция, възникнала във въображението ми, предизвикана от стоящото като „исполин” в полето старо дърво под ефирното лятно небе, пълно с облаци – „като птици в полет”. Селският път, водещ погледа в дълбочина към първите сгради на селото, разказва история. Къде води ...? Кой е бил на този път? Следите на трактор ..., човек, който е минал с тежката селскостопанска машина, бързайки към уюта и топлината на своя дом и семейство, очакващ заслужената почивка след дългият работен ден на полето, минаващ край „Старото силно дърво”, което ще стои като страж да пази под сянката си изораната нива.