... И все пак аз съм на страната на свирача!
Разбирам мъдростта на баснята отлично –
трудът е висша добродетел.
Да, обаче
не мравката – щурчето ми е симпатично.

И знам защо!
Не простотата му ме умилява,
не песента безхитростна от две-три ноти,
не лекотата, със която се раздава,
не крехкостта, не вярата в живота...

С щуреца утрешният ден ме прави близък –
сега, когато още лятото ме грее,
когато сядам привечер на камъка по риза
и в падащия топъл здрач душата пее.

Защото там, след края, който зад завоя чака,
на оня мой последен ден в мъглата,
когато падне нощ и за последно слезе мракът,
не като мравка,
а като щурче ще изпълзи от мен душата...

Валентин Чернев