На път към паметника на Дядо Йоцо в Искърското дефиле. Половината разстояние минахме с влак, другата половина - с кола. Докато чакахме приятел да ни забере от асфалтовия път между две села, от изневиделица изскочи странен възрастен мъж с дълга рошава брада, вехти дрехи и цървули. Да, цървули. Човекът просто вървеше по пътя, накуцвайки, спираше се от време на време встарни от пътя и гледаше към възвишенията наоколо. Толкова беше вглабен в някаква мисъл, че ми отвърна на поздрава с леко закъснение. Отмина си и се скри зад ъгъла. Приятелят ми дойде половин час по-късно и продължихме към паметника.
На път към паметника на Дядо Йоцо в Искърското дефиле. Половината разстояние минахме с влак, другата половина - с кола. Докато чакахме приятел да ни забере от асфалтовия път между две села, от изневиделица изскочи странен възрастен мъж с дълга рошава брада, вехти дрехи и цървули. Да, цървули. Човекът просто вървеше по пътя, накуцвайки, спираше се от време на време встарни от пътя и гледаше към възвишенията наоколо. Толкова беше вглабен в някаква мисъл, че ми отвърна на поздрава с леко закъснение. Отмина си и се скри зад ъгъла. Приятелят ми дойде половин час по-късно и продължихме към паметника.
