Прости на гладния
откраднатия хляб...
На лудия –
нащърбения крясък...
Прости на непокорната вълна,
че ще руши
и ще превръща в пясък
най-сигурните твои брегове,
невидимо обрамчили душата...
Прости на февруарското небе
тъгата по едно наивно лято,
в което съм предчувствие за гръм
в мига преди случайно да ме срещнеш...
Прости на всяко следващо осъмване,
което ще повтаря,
че съм грешка...
Прости на тази древна планина,
на пътя ти полегнала на хълбок...
На ледените струи на дъжда...
И на онази обич
непокълнала...
В. Димова
18.02.2018 г.
* * *
Прости на гладния
откраднатия хляб...
На лудия –
нащърбения крясък...
Прости на непокорната вълна,
че ще руши
и ще превръща в пясък
най-сигурните твои брегове,
невидимо обрамчили душата...
Прости на февруарското небе
тъгата по едно наивно лято,
в което съм предчувствие за гръм
в мига преди случайно да ме срещнеш...
Прости на всяко следващо осъмване,
което ще повтаря,
че съм грешка...
Прости на тази древна планина,
на пътя ти полегнала на хълбок...
На ледените струи на дъжда...
И на онази обич
непокълнала...