Тръгнахме към 5.00 от хижа Македония на челници и сложили снегоходки в непрогледната и мъглива нощ към върха. Темпото на ходене бе добро, почти не се затъваше в снега и в един момент разбрахме, че ще сме горе доста по-рано от очакваното. Вятъра бе доста силен, температурата около -19 и определено не беше оферта да се спира за повече от няколко секунди на едно място. Стигнахме върха и естествено имаше много време до изгрева, така че облякохме всички дрехи, които носехме и заради студа, решихме да правим кръгове около 30,40 минути, подскачайки, подтичвайки, само и само да успеем да се сгреем. Луда работа :), но нямаше къде да се скрием на завет и това се превърна в единствената възможна опция. Определено ни бе забавно всичко това и с нетърпение чакахме да видим, дали мъглата ще се вдигне и какво ще стане. Както обикновено комбинацията мъгла и вятър значи, че или може да стане нещо уникално красиво, или ще си остане запушено и нищо няма да видим, т.е. всичкият зор дотук може да е напразен :) Е, този път имахме и късмет, картините взеха да се редуват една след друга, коя от коя по-красиви и пленителни.....
Ами това са моментите, заради които знаеш, че всички усилия си струват...... Моментите, които те карат да се чувстваш истински жив, зареден и изпълнен с благодарност и вдъхновение.