Поглед към върховете Каменица и Вежен по изгрев около вр.Кавладан, хижа Ехо

Този ден поривите на вятъра бяха с около 140 км/час(по думите на хижара на х.Ехо). Всяка крачка бе неимоверно усилие, често трябваше да клекнеш или седнеш, за да не те събори вятърът. Намираш някаква позиция, забиваш статива в снега, държиш го здраво с две ръце и дори лягаш с цялата си тежест върху него, за да не мърда много поне за секунда...... И се започва една игра на дебнене с мъглите, кога ще се отвори за малко прозорец с гледка нанякъде...... снимаш, правиш повторения и ......пак... с надежда измежду размазаните кадри да има и някой приличен :) . Моменти на мистика, адреналин, невероятни гледки, воля, усилие - все неща, които те карат да се почувстваш истински жив...... Един празник за душата.......