фадо е звън на струна в мига преди да се скъса
последно махване с ръка от завоя на пътя
тръпчив мирис на водорасли заплетени в котвата
която се вдига за да отпътуваш завинаги
от този бряг до който се е опирал животът ти досега
и на който оставяш всичко скъпо без да знаеш
какво те очаква отвъд
фадо е жажда на душата да понесе непоносимото
и невъзможност да остане повече у дома
фадо е непреводимо на никой друг език
на никое друго чувство на никоя друга самота
Цочо Бояджиев
фадо е звън на струна в мига преди да се скъса
последно махване с ръка от завоя на пътя
тръпчив мирис на водорасли заплетени в котвата
която се вдига за да отпътуваш завинаги
от този бряг до който се е опирал животът ти досега
и на който оставяш всичко скъпо без да знаеш
какво те очаква отвъд
фадо е жажда на душата да понесе непоносимото
и невъзможност да остане повече у дома
фадо е непреводимо на никой друг език
на никое друго чувство на никоя друга самота
