"- Голямата любов, синко, не я срещаш. Спомняш си я в мига, в който се появи пред очите ти.
- Това ли е любов от пръв поглед?
- Не! От преди първия поглед е...
- И после, дядо?
- После е тишина. Онази, мъжката тишина. Или ще е вечна, ако не повярваш, или ще я нарушиш, за да изречеш онова, което мъжът трудно изрича. Но кажеш ли го, сторил си го.
- А ако съм се объркал?
- Ще ти трябва смелост да рушиш заблудите си. И още по- страшно- да се извиниш за тях. На другите и на себе си. Но иначе няма как да пораснеш. До, ей тая точно, мъжката тишина.
- А какво прави мъжът в тишината? Пита ли се или си отговаря?
- По- просто е, дете. Знае отговорите, без да има нужда от въпроси.
- А жените какво правят в тишината ти? Чакат отговорите ли или питат?
- Отиват си, момче. Жените си отиват в тишината ти, ако се забавиш. Те някак свише знаят има ли смисъл да чакат и колко. "

Мария Лалева, "Живот в скалите"