Понякога усещаше липсата й
като огромна ледена буца
заседнала зад гръдната му кост
някъде между разума и сърцето
докторът го беше предупредил че
болестта му е нелечима
трябва да се научи
да живее и да умира с нея
накрая все пак му предписа
някакви хапчета за заспиване
от тях липсата й започна
полека да се смалява
разпадаше се на малки кристалчета
тъга светлина и обич
една нощ изтече през очите му
и сърцето му спря да бие
успяха да го спасят но се наложи
да му присадят чуждо сърце
за да продължи да живее…
Весела Димова
02.08.2017 г.
Понякога усещаше липсата й
като огромна ледена буца
заседнала зад гръдната му кост
някъде между разума и сърцето
докторът го беше предупредил че
болестта му е нелечима
трябва да се научи
да живее и да умира с нея
накрая все пак му предписа
някакви хапчета за заспиване
от тях липсата й започна
полека да се смалява
разпадаше се на малки кристалчета
тъга светлина и обич
една нощ изтече през очите му
и сърцето му спря да бие
успяха да го спасят но се наложи
да му присадят чуждо сърце
за да продължи да живее…
