Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.n- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?n- Диви ху.чета!n- Кво!!!!n- Ти кво, диви ху.чета не си ли виждала?n- Ми не, покажи ми!nОтворило джуджето куфара, а той наистина пълен с ху.чета. Мърдащи.nПолюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата настрани и възпитано й обяснило.n- Като кажеш „люляк”- то почва да те е.е. Като кажеш „круша” – спира.nШапчицата измолила едно ху.че за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и ху.чето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега! Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:n- Бабо, кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!nБабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо, дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.n- Бабо ша тъ ЯМ!n- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.nКазал вълчо думата и му се отяло, ху.чето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му - ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.n-Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!nЛовецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави ху.чето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види! Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.n-КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловецът.n-Ми диви ху.чета.n-Я да видя!nОтворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.n-Я !!! ЛЮЛЯЦИ!