Предполага се, че Дяволският мост и бил издигнат между 1515 г. и 1518 г. До ден днешен не е бил нужен ремонт или укрепване на дори и един зид, въпреки буйната река Арда! Според преданията, устойчивостта му е благодарение на таланта и обичта, с който е победен дявола от легендата за Дяволския мост. Местните твърдят, че „опашатият“ и до днес се виждал в река Арда, под определен ъгъл и от най-високата точка на моста. Сред ардинчани има и такива, които казват, че Дяволския мост е пазен от светли духове. Според тях на снимките, в които се вижда дяволът, под прав ъгъл се наблюдават и искрящите пазители на легендарното съоръжение, свързвало Тракия с Беломорието… Почитатели на родната природа са убедени, че добрите пазители не са плод на въобръжението! Според едни „белите охранители“ на моста са пет, други казват, че са седем. Пазачите на Дяволския мост все едно са обградили Луцифер и не му дават да разтури моста. Ето това, може би е самата истина за устойчивостта и здравината на историческата забележителност…

Според преданията, изкусни майстори се опитвали да строят голям и здрав мост, който да води до Бяло море. Всеки, който и да се опитал да го изгради, той все падал и това продължило дълги години. Майсторите-дюлгери твърдели, че някой е сложил проклятие на труда им и се отказвали един по един.

Млад майстор се наел един ден с нелеката задача да изгради мост за чудо и приказ. И тъй като не искал да се проваля в задачата, вградил сянката на любимата си в основите на Дяволския мост. Девойката не знаела за стореното от нейното либе, но подозирала за неговото хем пъклено, хем добронамерено дело. Младата жена отправяла горещи молитви към Спасителя, за да запази живота й, тъй като знаела, че вграждането на сянка на човек в мост водело до скорошна смърт…

Не щеш ли, самият дявол се явил на младият дюлгерин, носи легендата. Лукавия му прошепнал, че мостът трябва да изобразява неговия лик, ако иска да не рухва и по него да се минава дълги години. Изграждането на съоръжението трябвало да завърши за 40 дни. Условието имало и още една повишена трудност – трябвало хем дяволския образ да се вижда, но и хем да го няма. При провал от страна на младия мъж, Сатаната щял да го вземе заедно с любимата му в пъкъла. С това облогът между майстора и дявола приключил. Точно четирисет дни след сделката, господарят на ада останал втрещен – условията му до едно били изпълнени! Именно това запазило моста непоклатим векове наред с името Дяволския мост. Скоро след завършването на моста дюлгеринът се споминал и не успял да сподели как и под какъв ъгъл лицето на Лукавия се вижда най-добре от връхната точка на моста.