Жена от вчерашното протестно шествие на научните работници от БАН, предизвикано от орязването на бюджета за научни изследвания и заплати с всяка изминала година. Събрахме се, минахме по улиците около Народното събрание, поднесохме цветя и си тръгнахме с обещанието да се борим. Малко като на погребение. И венци имаше. Поднесохме ги пред паметника на Левски и пред Народната библиотека. Полицаите ни пазиха от превозните средства, нямаше провокатори и ние бяхме кротки както се полага на културни хора. Питам се, ако започнем да излизаме всеки ден, дали и ние няма да се превърнем в поредното повтарящо се събитие с начало, ескалация и край, отминато с мълчание от политиците. В съвременна България политиците водят паралелен живот, различен от всички останали и независим от тях. Те са открили своята битийна ниша. Те гласуват за себе си и за заплатите си, с които би могла да се издържа една армия във военно време, а всички останали работят за тях и ги гледат по новините как режат лентички или се готвят за поредните избори.