Или защо трябва да си носиш апарата в джоба.

Историята на кадъра:
Връщам се от лекции, подгизнала след проливния дъжд и решавам да повървя пеша. Студено ми е, мокра съм - абе, изобщо светът ми е крив. И решавам, да мина покрай Народния Театър. А там ме чака локва.

Вадя аз едно малко апаратче - Никонче - и започвам да щракам.
Получи се това.

Този кадър (и още един, пак от София, пак от днес) ме вдъхнови да започна нов фото проект. Понякога е хубаво да имаш техника в джоба, когато видиш нещо красиво.

Още отражения - скоро. (обещавам като политик на избори, но какво да се прави...)

P.S. Понякога техниката ИМА значение. Това е сапунерка - Никончето имам в предвид - и затова и меренето не му е много като хората (или просто аз нямам много контрол върху онова, което прави и това ме влудява). Затова и небето е лееекичко прегоряло. Виждам го, да. Но пък моментът е хубав.

Вероятно същият кадър ще бъде "пресниман" с друг апарат, но друг път. Засега толкова.