Колко много изображения ни минават пред очите в днешно време... и на колко малко обръщаме внимание. Каква част филтрираме и до колко въобще се замисляме какво се е случило там, зад този кадър. Какво е било нужно?
Когато те духа вятър с близо 100км/ч, а статива ти тежи 1кг., ти си легнал плътно до земята, придържаш го, за да не отлети "безценната" техника. Гледаш палатката си в далечината - изглежда сякаш всеки момент ще бъде изтръгната от земята с все всичките ти багажи... Това, което си мислиш обаче е просто дали ще можеш да изкараш достатъчно остро изображение с този вятър. И все пак в един момент дори това губи значение, докато гледаш как залеза избухва някъде далеч пред теб, над ледници и зелени мъхести планини.
В крайна сметка толкова много изображения ни минават пред очите - няма как да се опитваме да вникнем зад всяко от тях, просто е безумно. Но пък можем да си разказваме :)
В този ред на мисли, едно разказче: http://www.360mag.bg/posts/72104
Колко много изображения ни минават пред очите в днешно време... и на колко малко обръщаме внимание. Каква част филтрираме и до колко въобще се замисляме какво се е случило там, зад този кадър. Какво е било нужно?
Когато те духа вятър с близо 100км/ч, а статива ти тежи 1кг., ти си легнал плътно до земята, придържаш го, за да не отлети "безценната" техника. Гледаш палатката си в далечината - изглежда сякаш всеки момент ще бъде изтръгната от земята с все всичките ти багажи... Това, което си мислиш обаче е просто дали ще можеш да изкараш достатъчно остро изображение с този вятър. И все пак в един момент дори това губи значение, докато гледаш как залеза избухва някъде далеч пред теб, над ледници и зелени мъхести планини.
В крайна сметка толкова много изображения ни минават пред очите - няма как да се опитваме да вникнем зад всяко от тях, просто е безумно. Но пък можем да си разказваме :)
В този ред на мисли, едно разказче: http://www.360mag.bg/posts/72104
