Предпочитам светът да не знае коя съм
и да нямам лице. Да вървя анонимна.
Да преместя сърцето си малко надясно.
Да не чувствам страха. да не знам, че ме има.
И прозира плътта. Този плащ от безличност
е отчайващо тънък, изплетен от нишки,
под които и сляп ще ме види различна.
А така ми се иска да съм като всички!
Елица Стоянова
Предпочитам светът да не знае коя съм
и да нямам лице. Да вървя анонимна.
Да преместя сърцето си малко надясно.
Да не чувствам страха. да не знам, че ме има.
И прозира плътта. Този плащ от безличност
е отчайващо тънък, изплетен от нишки,
под които и сляп ще ме види различна.
А така ми се иска да съм като всички!
Елица Стоянова