Миналото никога не се връща
само понякога напомня за себе си
изниква отнякъде
във вид на стара картичка
плюшено сърчице
гривна с нечии инициали
ключ от чужда къща
в джобчето на отдавна забравена чанта
телефонен номер без име
и една избеляла снимка на която
той те държи на ръце
ти се смееш
а вятърът е размахал шала ти
като крило на птица
в небе от друго измерение
в което си фотон чиста радост
После ставаш човек…
Весела Димова
02.09.2016 г.
Миналото никога не се връща
само понякога напомня за себе си
изниква отнякъде
във вид на стара картичка
плюшено сърчице
гривна с нечии инициали
ключ от чужда къща
в джобчето на отдавна забравена чанта
телефонен номер без име
и една избеляла снимка на която
той те държи на ръце
ти се смееш
а вятърът е размахал шала ти
като крило на птица
в небе от друго измерение
в което си фотон чиста радост
После ставаш човек…