Понякога съм уморена птица,
отпуснала крилете си след полет...
Тъй дълго съм кръжала в висините
и тъй стремително пропадала надолу,
поглеждала съм слънцето в очите,
боляла в рани,дишала земя,
пътечка ме е водила и ,скитница,
осъмвала съм в тиха синева...
А още ми е жадно и в мечтата ми
все онова,високото небе
и свободата
да се връщам във душата ти
и да ме галят вятърни криле ...
Понякога съм птица...
Понякога съм уморена птица,
отпуснала крилете си след полет...
Тъй дълго съм кръжала в висините
и тъй стремително пропадала надолу,
поглеждала съм слънцето в очите,
боляла в рани,дишала земя,
пътечка ме е водила и ,скитница,
осъмвала съм в тиха синева...
А още ми е жадно и в мечтата ми
все онова,високото небе
и свободата
да се връщам във душата ти
и да ме галят вятърни криле ...
Понякога съм птица...
