Ще бъда тук, където ме остави −
на този бряг, забравен и oт Бога,
и молеща се да не си забравил,
пътеката до тука дето води.

Ще свършат всички капчици роса,
които жаждата ми утоляват...
Ще догорят последните дърва
и в нощите звездите ще ме сгряват.

За теб ще си говоря със морето,
ще му припомням нашите мечти,
вълните ще ми пеят тъжни песни,
а там, там някъде... ще бъдеш ти.

Следите ти по пясъка отдавна
препускащият вятър заличи...
Но моите страни все още пламват
при спомена за твоите очи.

Ще бъда тук, на нашите скали,
във всеки полъх бриз ще те усещам,
по залез във очите ще вали,
а изгревът с усмивка ще посрещам...

И всеки Божи ден аз ще те чакам,
с надеждата, че ти не си забравил
за пътя, който заедно вървяхме.
Ще бъда тук! Където ме остави...

Павлина Соколова