От едно известно време се насажда странната идея, че човек е незначителен и нищожен пред Природата.
Да, като размери, може би, но една бактерия също е поне милиард пъти по-малка от човека и въпреки всичко, успява да го повали.
Не, човекът не е нищожен!Човекът е едно от най-грандиозните творения на Бог и Майката Земя.
Притежаваме силата да заравняваме цели планини, да обезлесяваме цели гори и да пресушаваме цели морета.Притежаваме обаче и силата да създаваме, да творим и да лекуваме това, което сме ранили.
Хората все се стремим да покоряваме. Високо, високо рее се винаги погледът, а успява ли и съзнанието да се извиси, докато крачим към заветната цел, или всичко е мимолетно като пролетен дъжд...
Намираме ли себе си, когато свърши пътят и борбата, или това, което сме изкачили, е просто поредният връх на собственото ни его?
Хората сме точно като бактерии за Природата - можем да бъдем зловредни и да я повалим,унищожим дори, но можем да бъдем и полезни и да я излекуваме, да я въздигнем от пепелта, в която сме я заровили...да изровим и себе си.