Признавам, вярвах в идеали,
възвишено неземна бях,
превръщах сенките във водопади,
ласките ти в летен смях.
................................
Остави ме да погледам вечността,
скрила мъдростта си във звездите,
после ми се радвай през нощта,
тялото ми насити със смисъл.
Не признавам , гола и без свян
през живота ти преминах в ден измислен,
ако пак ще вярваш в чудеса,
целуни проблясващите мисли.
Анна Дамянова
Признавам, вярвах в идеали,
възвишено неземна бях,
превръщах сенките във водопади,
ласките ти в летен смях.
................................
Остави ме да погледам вечността,
скрила мъдростта си във звездите,
после ми се радвай през нощта,
тялото ми насити със смисъл.
Не признавам , гола и без свян
през живота ти преминах в ден измислен,
ако пак ще вярваш в чудеса,
целуни проблясващите мисли.
