Историята на този кадър започна преди четири години. Имах няколко часа за убиване между лекциите и се шляех около кампуса - а като нямам какво да правя, обикновено снимам. Така попаднах на вратата на този гараж и щракнах катинарчето с телефона (тогава в мощната камера от цели 3 мегапиксела). Преди няколко дни реших да щракна мястото пак - често минавам от там, та реших да пробвам - по ирония на съдбата, отново с телефон...
Може да се каже, че не се е променило много от първия път.
Заглавието е препратка към книгата Руфо Червенокосия на Иван Мариновски - най-смешната детска книжка, която някога съм чела. Можете да видите за какво става дума тук:
Историята на този кадър започна преди четири години. Имах няколко часа за убиване между лекциите и се шляех около кампуса - а като нямам какво да правя, обикновено снимам. Така попаднах на вратата на този гараж и щракнах катинарчето с телефона (тогава в мощната камера от цели 3 мегапиксела). Преди няколко дни реших да щракна мястото пак - често минавам от там, та реших да пробвам - по ирония на съдбата, отново с телефон...
Може да се каже, че не се е променило много от първия път.
Заглавието е препратка към книгата Руфо Червенокосия на Иван Мариновски - най-смешната детска книжка, която някога съм чела. Можете да видите за какво става дума тук:
