Запознах се с баба Атанаска. Един остарял,но същевременно чист и бистър почти стогодишен красив ум.Попитах я каква е рецептата за нейното дълголетие. Тя ми каза: "Дай да видя какво толкова държите в ръцете си, вие, младите." След известно време мълчание - ми рече "Гледам ви през прозореца, седите един до друг.Не се поглеждате.Не се докосвате.Не си продумвате. Свели сте глави в това нещо, сякаш сте се предали. Сякаш сте продали душите си някому. Ако върна малко времето назад и погледна пак през този прозорец, знаеш ли какво ще видя? - Живот, Сила и Увереност. Едни хванати ръце, по-силни от корените на дърво. Какво повече ти трябва, за да се почувстваш безсмъртен?" :) А аз по време на целия си престой при нея, имах едно странно чувство, гледайки я, което не спираше да ми "пълни" очите.Мамка му.