Гърдите ми се пълнят с времена,
които няма как да ти разкажа.
Аз мога да цитирам тишина.
Запомних я, защото беше важна.
Послушно я научих наизуст
и сам я разделих на два куплета.
Единия ти казах. После – трус
разсече като праскова небето.
И точно като плод потече сок
във вените на сухите ми рани.
Прощавам си последния порок –
когато всички тръгнат, да остана.
Да мога и след тях да помълча.
И с пръст да пипна всичките миражи.
Аз мога да цитирам тишина.
Но втория куплет не ще ти кажа.
Мартин Спасов
Гърдите ми се пълнят с времена,
които няма как да ти разкажа.
Аз мога да цитирам тишина.
Запомних я, защото беше важна.
Послушно я научих наизуст
и сам я разделих на два куплета.
Единия ти казах. После – трус
разсече като праскова небето.
И точно като плод потече сок
във вените на сухите ми рани.
Прощавам си последния порок –
когато всички тръгнат, да остана.
Да мога и след тях да помълча.
И с пръст да пипна всичките миражи.
Аз мога да цитирам тишина.
Но втория куплет не ще ти кажа.
