Дочувам скърцащите клони
на сухото дърво, което рони
сълзи по своята премяна,
а вятър в клоните навява
преситена студенина...
Защо така
подменят се сезони
и чувстваме душите си тъй голи,
подобно туй дърво,
без радост и палто,
което на гърдите ни да топли
и чакаме с въздишки и със вопли
да срещнеме на утрото лъча?
Ела,
преди да дойде пролетта!
Сега, когато е студено,
когато е сърцето ми ранено,
ми трябва жест и топлина.
Не отминавай!
Ръстът ми е нисък,
но с моя силен писък
ще проглуша света.
Не отминавай!
Дочувам скърцащите клони
на сухото дърво, което рони
сълзи по своята премяна,
а вятър в клоните навява
преситена студенина...
Защо така
подменят се сезони
и чувстваме душите си тъй голи,
подобно туй дърво,
без радост и палто,
което на гърдите ни да топли
и чакаме с въздишки и със вопли
да срещнеме на утрото лъча?
Ела,
преди да дойде пролетта!
Сега, когато е студено,
когато е сърцето ми ранено,
ми трябва жест и топлина.
Не отминавай!
Ръстът ми е нисък,
но с моя силен писък
ще проглуша света.
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на nataliym
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
