Да можехте да видите с какво дълбоко благоговение пристъпиха тези хора към своята почетна задача. Всеки от тях, кръстейки се, вземаше чукчето, целуваше дръжката и след това дигаше ръка за удар. Какво щастие сияеше на тези обикновени, мургави лица. От тълпата зрители изведоха стар българин в красив боен национален костюм: с извезана куртка и широк калак (пояс), от който внушително стърчаха ръкохватките на турски пищови и ятаган със златна украса. Това беше известният български войвода Цеко Петков, който 32 години се е борил с турците, внушавайки им страх и ужас. Страшилище на Балкана, той е получил двадесет и осем рани и е прекарал в турския затвор две години и половина, прикован с желязна верига за шията. И досега на загорялата шия на стареца се виждат следите от този страшен нашийник. Сега той беше дошъл да постъпи в редиците на легиона, но го оставиха в щаба на отряда в качеството на възпитател на младите доброволци и да посочва пътя по време на похода в Балкана, където му са известни всеки камък и всяка малка пътека. Когато му подадоха чукчето, старецът заплака. Погледна към небето, знамето и главнокомандуващия и с висок глас каза: „Да помогне Бог това свето знаме да премине от край до край нещастната българска земя; нашите майки, жени и деца да изтрият с това знаме скърбящите си очи; всичко нечисто, поганско, зло да бяга от страх пред него, а след него да настане траен мир и благоденствие!“ Гробна тишина настъпи, когато старият Петков произнасяше своите думи, и в тази тишина звънна чукчето, когато удари по сребърната главичка на набивания гвоздей. Сякаш нарочно, като ехо на думите му, в Карпатите блесна светкавица и оттам се чу глухият тътнеж на гърма. В тълпата се понесе възгласът: „Добър знак, добър!”.
6(18) май 1877 - Плоещ
Церемония по освещаване на Самарското знаме!