Денят ни започна с обичайното ранно ставане за изгревни кадри, които бяха на много интересно местенце - не толкова известната пътека към Laguna Sucia - но бяха разочароващи като светлина.
Продължихме деня с изследване на затворената и забравена от масовите туристи пътека към Laguna Piedras Blancas.
Пътят ни водеше по каменистия бряг на реката, подскачайки между камъните и по последните останали изровени участъци от пътеката. Бяхме почти напълно сами в планината. Придружаваха ни само двама местни 100-на метра зад нас и един американец, който ни насочи към най-удобния брод на реката след езеро Piedras Blancas.
Надявах се езерото да предложи хубави условия за залезно-изгревни кадри на Фиц Рой, но останахме разочаровани. Отвесните склонове на циркусът му блокираха изгледа в почти всяка посока...
Решихме да пообиколим района на север и изток от нас и да се върнем към Campamento Poincenot.
Пътеката отново ни поведе покрай реката, а след това и през една от най-неверите гори, които сме виждали през живота си - наситено зелена като джунгла, но в същото време лесно проходима, някак приветлива и божествено красива.
Километрите се нижеха под краката ни. До ранния следобед вече бяхме на бреговете на река Rio Electrico и започнахме да търсим началото на панорамната пътека за връщане.
Тя също ни преведе през невероятно красиви гори и ни срещна с учудващо спокойните местни ястреби (или пък бяха соколи? ). Един от тях гордо беше кацнал на клон и ни позволи да му се любуваме и го доближим на под 5м...

В много късния следобед, когато слънцето слизаше вече към своя заник, ние бяхме почти достигнали лагера си за през нощта. Тежко изморени, с отекли и спарени от ходенето в жегата крака и с болки в гърбовете и раменете от тежките раници, едва се тътрехме към Poincenot.

И в този момент, планината разкри пред нас тази гледка, сякаж за да ни награди за усилията от отминаващия ден...

https://www.facebook.com/events/224122154653335/permalink/224187344646816/