Същото място, същият ден, осем години по-късно.

Хижа Мазалат - 31.12.2015 - 17:55 - час след залез слънце. Температура -17°C със силен северозападен вятър. Усещаше се поне като -20°C.

За снимката бяха нужни:
Nikon d800, Nikkor 70-200 2.8, статив, Manfrotto 410 geared head, много търпение и огромен късмет.

Излязох час преди залез в очакване на подходяща светлина. Малко след това всичко се забули в мъгла. Все пак реших да изчакам с надежда, че вятъра ще издуха облака.
След близо два часа, въпреки енергичните подскоци, клякания, пляскания и спринт на място не чувствах нито краката, нито ръцете си. Точно преди да се превърна в ледена шушулка и да стане прекалено тъмно и исках да се прибирам, облака изчезна. Успях да направя няколко кадъра. Този беше единствения без мъгла на преден план.
Имах сериозни опасения, че няма да чувствам пръстите си отново. След горещ душ, половин час пред камината и две чаши вино обаче всичко си дойде на мястото.
Въпреки, че се надявах на съвсем различна светлина и условия за снимане, и имах друга визия за кадъра съм доволен от крайния резултат.
Търпението ми се изплати и сега мога да кажа, че мръзненето и мъкненето на тежка техника определено си заслужаваха.