Пътнико,
върви по пътя си и не поглеждай
назад, към миналото – там, където
щастлива циганка бе любовта ти…
В ръцете си поемаше дланта ти –
уж бъдещето общо да гадае,
но думите й тъй лъжовни бяха,
каквото бе лъжовно и сърцето й…
Върви по пътя си, момче, и не поглеждай
към онзи кръстопът, където някога
се срещнаха случайните ни стъпки…
Като планински хребет е животът
и твоят път сега върви нагоре –
понякога е труден и се луташ,
и буреносни облаци засенчват
небето ти, защото си далече
от своя връх… Но знай, че той те чака…
А моят път сега върви надолу…
Не, не е тъжен той – дори красив е –
богат на мъдрост, светлини и сенки,
и без компас посоката намира…
Но този път е с гръб към върховете…
Той беше там – и носи отпечатък
в душата си от стръмното им било…
Понякога сънува щедростта им
и силата… Но няма да се върне…
Весела Димова
02.09.2015 г.
Пътнико,
върви по пътя си и не поглеждай
назад, към миналото – там, където
щастлива циганка бе любовта ти…
В ръцете си поемаше дланта ти –
уж бъдещето общо да гадае,
но думите й тъй лъжовни бяха,
каквото бе лъжовно и сърцето й…
Върви по пътя си, момче, и не поглеждай
към онзи кръстопът, където някога
се срещнаха случайните ни стъпки…
Като планински хребет е животът
и твоят път сега върви нагоре –
понякога е труден и се луташ,
и буреносни облаци засенчват
небето ти, защото си далече
от своя връх… Но знай, че той те чака…
А моят път сега върви надолу…
Не, не е тъжен той – дори красив е –
богат на мъдрост, светлини и сенки,
и без компас посоката намира…
Но този път е с гръб към върховете…
Той беше там – и носи отпечатък
в душата си от стръмното им било…
Понякога сънува щедростта им
и силата… Но няма да се върне…