Невъзможната любов
е като котка –
спи по покривите нощем
и очите й
светят в тъмното,
на ласки ненаситени…
Невъзможната любов
не може кротко
да приседне вечер
край паничката,
да замърка
в такт със телевизора…
Нея вятърът
й кърпи ризата…
Вместо в спомени,
живее в сънища –
само там
душите ни прегръща
невъзможната любов…
В.Димова
Невъзможната любов
е като котка –
спи по покривите нощем
и очите й
светят в тъмното,
на ласки ненаситени…
Невъзможната любов
не може кротко
да приседне вечер
край паничката,
да замърка
в такт със телевизора…
Нея вятърът
й кърпи ризата…
Вместо в спомени,
живее в сънища –
само там
душите ни прегръща
невъзможната любов…
