„Голготата е обща,
разпятието – лично…“
В.Д.

Осъмваш ли цял
осъмваш ли
когато душата ти
е изтекла на капки
през недоспалите ти очи
когато пясъчният замък
който построи за любовта си
вече е на дъното
при потъналите кораби
на надеждата
осъмваш ли цял
осъмваш ли
когато нощта
е пренаредила живота ти
по своите собствени правила
и тишината й
ляга до теб –
нелюбима жена
на мястото на любимата
когато телефонът звъни
само защото
трябва да спасяваш някого
но никой не спасява теб
когато изгревът
се разпуква като рана
и се налага да превързваш
с облаци от песимизъм
личното си небе
преди да отвориш
прозорците на сърцето си
осъмваш ли цял
осъмваш ли…

Весела Димова
30.03.2015 г.